Златолист
Село Златолист се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина в близост до град Сандански и град Мелник.
Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм.
До Златолист се стига през село Катунци, което е отдалечено на 7 километра южно от него. Пътят на някои места не е асфалтиран. От Мелник до селото е изградена екопътека, която продължава до Роженския манастир.
На името на селото е именуван хълм Златолист, разположен на полуостров Тринити, Антарктида.
Село Златолист е възникнало като чифлик, който е прераснал в село. До 1951 година името на селото е Долна Сушица.
Новото име Златолист е във връзка с поминъка на селото, а именно тютюнопроизводство. През 19 век селото е чисто българско и се числи към Мелнишката каза на Османската империя.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долна Сушица е посочено като село с 42 домакинства с 150 жители българи.
Според Георги Стрезов към 1891 година в Суха-Сушица има 40 български къщи и църква „Свети Георги“, в която се служи на гръцки.
Мнозинството от населението се препитава с производството на обръчи за бъчви и каци, които продава в Мелник.
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долня Сущица е населявано от 440 жители, всички българи християни.
В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 520 българи екзархисти.
Там функционира българско начално училище с 1 учител и 17 ученика.
При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Долна и Горна Сушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Главната забележителност на селото е черквата „Свети Георги“. Храмът е построен в 1857 година и е изписан през 1876 година от Теофил Минов от село Каракьой, Драмско.
Той е дълбоко вкопан в земята. В средата на черквата, под купола, се намира мраморна плоча с двуглав орел - емблема на Цариградската патриаршия. Има поверие, че когато се стъпи върху нея, има здравословно излъчване.
През 90-те години на 20 век храмът е реставриран, а около него е оформен манастирски комплекс.
В тази черква в началото на миналия век е живяла пророчицата Преподобна Стойна. Тя е монахиня, която пророкувала и помагала на хората. Сочена е като предшественичка на по-известната ясновидка Ванга.
В женското отделение е запазена килията в която е живяла Преподобна Стойна. В двора на черквата е изграден мемориал при гроба на пророчицата.
Златолист е известен и с винарските си изби. Известен е и със студената вода от старата чешма с пиринчените чучури.
replica watches
Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм.
До Златолист се стига през село Катунци, което е отдалечено на 7 километра южно от него. Пътят на някои места не е асфалтиран. От Мелник до селото е изградена екопътека, която продължава до Роженския манастир.
На името на селото е именуван хълм Златолист, разположен на полуостров Тринити, Антарктида.
Село Златолист е възникнало като чифлик, който е прераснал в село. До 1951 година името на селото е Долна Сушица.
Новото име Златолист е във връзка с поминъка на селото, а именно тютюнопроизводство. През 19 век селото е чисто българско и се числи към Мелнишката каза на Османската империя.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долна Сушица е посочено като село с 42 домакинства с 150 жители българи.
Според Георги Стрезов към 1891 година в Суха-Сушица има 40 български къщи и църква „Свети Георги“, в която се служи на гръцки.
Мнозинството от населението се препитава с производството на обръчи за бъчви и каци, които продава в Мелник.
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долня Сущица е населявано от 440 жители, всички българи християни.
В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 520 българи екзархисти.
Там функционира българско начално училище с 1 учител и 17 ученика.
При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Долна и Горна Сушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Главната забележителност на селото е черквата „Свети Георги“. Храмът е построен в 1857 година и е изписан през 1876 година от Теофил Минов от село Каракьой, Драмско.
Той е дълбоко вкопан в земята. В средата на черквата, под купола, се намира мраморна плоча с двуглав орел - емблема на Цариградската патриаршия. Има поверие, че когато се стъпи върху нея, има здравословно излъчване.
През 90-те години на 20 век храмът е реставриран, а около него е оформен манастирски комплекс.
В тази черква в началото на миналия век е живяла пророчицата Преподобна Стойна. Тя е монахиня, която пророкувала и помагала на хората. Сочена е като предшественичка на по-известната ясновидка Ванга.
В женското отделение е запазена килията в която е живяла Преподобна Стойна. В двора на черквата е изграден мемориал при гроба на пророчицата.
Златолист е известен и с винарските си изби. Известен е и със студената вода от старата чешма с пиринчените чучури.
replica watches